„Отдавна съм загубил вяра в човечеството. Нищо не сме научили от историята си. Нито историята, нито литературата могат да ни спасят. Способни сме на най-зверски действия“.

Това сподели пред БНР Жоао Пинто Коелю.

Португалският писател посети България за Пролетния базар на книгата. Неговите книги „Попитайте Сара Грос“, „Лудите от улица Мазур“ и „Време за преструвки“ представят Втората световна война и ужасите на Холокоста. Жоао изследва Холокоста цели 30 години. Прекарва периоди от живота си в концентрационните лагери, редица са и срещите му с оцелели. 

Свидетелства, които оставят белег

Тези, с които Коелю е разговарял, разказвали почти една и съща история. В бараките често ставали свидетели на смъртта на други хора. В последните си минути умиращите насърчавали този, който държал ръката им, за да не си отиват от този свят сами, да оцелее и да разкаже истината. 

„Тези свидетелства силно ме белязаха. Важността на тези свидетелства е свързана с важността на истината. Беше трудно да запазя истинността, но беше много важно за мен. Предизвикателство за писателя е да описва нещо, което не е преживял. Това беше трудно, но и в същото време интересно за мен. Не знам дали това ме е променило като или ще промени други хора, но събужда съвестта ми“.  

Големият урок

„Хората можем да сме жестоки едни към други, защото вярваме прекалено много в своето собствено благородство. И смятаме, че не сме способни да нанесем страдание. Но тези, които са извършили най-големите зверства по време на Втората световна война, преди това са били хората като нас и са казвали с голяма увереност, че никога няма да направят това, което в последствие са направили. Затова не трябва да сме много самоуверени в качествата си. Това е големият урок на историята и на литературата“. 

Надеждата

„Единствената надежда за мен е в образованието“. 

В предаването „Понеделник вечер“ писателят отправи послание до читателите: 

„Вярвайте в литературата, но не се доверявайте на самите себе си“. 

Интервюто с Жоао Пинто Коелю можете да чуете в звуковия файл.
(Преводът е на Рада Ганкова)