Вероятно няма някой, който поне веднъж в живота си да не се е сблъсквал с името или с приказките на големия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Неговите герои са разплаквали, вълнували и насърчавали поколения деца да растат смели, да мечтаят и да търсят истината.
Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно. Той отрано показва въображението си, като си прави малък куклен театър. През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика.
Четиринадесетгодишен Ханс заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта губи мястото си. По-късно той се заема сериозно с писане. Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“. Андерсен се премества в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период той казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот.
Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват.
През целия си живот писателят страдал от зъбобол, но много се страхувал да не загуби поне един зъб, вярвайки, че талантът и плодовитостта му като автор зависят от техния брой. Страхувал се от заразяване с паразити и затова никога не ядял свинско. Страхувал се да не бъде погребан жив и всяка вечер оставял бележка с надпис: „Само изглеждам мъртъв“
Ханс също никога не приемал ядливи подаръци, заради страха от отравяне. Например, когато скандинавските деца заедно закупили на любимия си писател най-голямата кутия шоколадови бонбони, той с ужас отказал подаръка и го изпратил на близките си.
Досега в Дания мнозина се придържат към теорията, че Андерсен е с кралски произход. Причината за тази теория са бележките на писателя в автобиографията му за детските игри с принц Фриц, а по-късно и с крал Фридрих VII. Освен това момчето никога не е имало приятели сред уличните момчета. Приятелството му с Фриц продължава до неговата смърт и писателят е единственият, с изключение на роднините, който е допуснат до ковчега на покойника.
Андерсен често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му.

Повече за изключителната ижитейска история на писателя Хамс Кристиан Андерсен може да чуете в звуковия файл.