„Тя е подводен модел, активист и има различни каузи. Има много красиви видеа как плува в океани с китове и акули. Гмурка се до потопени кораби. Може би това ми е останало най-ярко като образ в главата. Първия път, в който установих, че човешко същество може да се преобрази в русалка, са точно тези видеа. Това си остава и моя мечта – в някакъв момент и аз да имам възможността да се потопя на екзотична дестинация, да усетя тази тръпка„, споделя Петя. За нея и природният свят, и светът на археологията и историята под вода са еднакво примамливи.

А за българите плуването като русалка става все по-атрактивно, пък и възможно, не само в София. „На 26 юни ще гостуваме в Пловдив, където ще проведем няколко часа за деца и големи русалки. След това се надявам, че ще имаме възможност да направим гостуване и по морето. Миналата година направихме еднодневно гостуване в Бургас с часове за деца и възрастни. Беше толкова зареждащо… Беше изключително уморително, тъй като дойдоха много хора. 40-50 човека минаха за деня, но колкото беше изморително, толкова беше и вълнуващо. Надявам се, че ще успеем да стигнем до морето и това лято“, споделя Петя.

В София, Пловдив или на черноморския бряг – да си русалка не е много лесно. Понякога работиш на две места, понякога съчетаваш ученето с професията. Петя обаче не спира да търси и намира време и мотивация, за да продължи да бъде русалка. Дали детската мечта, превърнала се в ежедневие, все още носи приказно усещане? Да, убедена е изотопската русалка.

Сега Петя усеща като нереално да има училище за русалки, което продължава да се развива. Когато плува като русалка, се радва на изумлението на хората, които виждат подобно нещо за първи път. Когато успее да открадне време за басейна, се старае да усъвършенства уменията и техниката си.

Води се от веруюто, че единственият човек, когото трябва да впечатли, е 8- и 80-годишното ѝ „Аз“. „Това ме кара да следвам изцяло нещата, които ми носят удоволствие, които правят ежедневието малко по-приказно. Като пораснал човек вярвам в приказките и предвид света, в който живеем, предвид събитията, които се случват около нас, смятам, че това е важен момент, за да запазим спокойствие на ума, да се разтоварваме и да си създаваме положителни преживявания и емоции. Защото ако сами не го правим, никой не би го направил вместо нас“.

Петя се надява един ден 80-годишното ѝ алтер его да се гордее с нея – че не пропуска възможности, че се осмелява да живее. Само така, убедена е Петя Петкова, се случват най-интересните и ценни моменти.

Вече имате желание да сложите моноплавник и да усетите света през перката на русалка? Чуйте цялата приказна история за амфибии в звуковия файл.

Снимки: Atlana Mermaid Academy, Иван Нотев