Гост в рубриката „Горещи сърца“ е художникът Михаела Пъдева. Фамилията е наследила от пра-дядо й, който от чирак в ковачница става занаятчия и дори депутат във Великото народно събрание.

„Този, който е дал това име – Пъдева, с което не е лесно сам да свикнеш, защото е малко майтапско, е следния:

Един пра-дядо, който бил мъничък сирак, работел в една ковачница. Работата му била да духа с едно духало огъня никога да не изгасва, никога да не намалява пламъка. И той както духал непрекъснато върху огъня, от време на време духал нагоре към тавана, където сума ти мухи летели. В онези времена, в онези работилници. И като ги пъдел тези мухи, те му викали „пъдето, пъдето“ и така му останал този прякор. Но той след това се развил, станал занаятчия и накрая стигнал до Великото народно събрание“, разказва историята на фамилията си Михаела Пъдева.

• Експозицията „21“ можете да видите в сградата на Съюза на българските художници

Текстилът я избира, не тя него:

„Аз бях избрала „плаката“. По онова време, когато аз кандидатствах специалността „плакат“ беше много силно развита главно в чужбина. Поляците бяха много добри плакатисти, цял свят от тях гледаше и учеше и аз мечтаех за „плакат“.

Не я приемат в тази специалност, а в „текстил“. Имала е намерението да се премести, но попада на Марин Върбанов, учил в Китай „текстил“. Преподавателят й е бил пленителна личност и постепенно я е изкушил с интересните задания:

„Той ме влюби, така да се каже, в текстила и аз си останах в тази специалност.“

Изкуството е за душата на хората.

Повече за това чуйте в звуковия файл.