Ново проучване разкрива нагласите и скритите механизми зад проблема

Насилието над и между деца остава едно от най-сериозните и тревожни социални предизвикателства в България. Това потвърждават резултатите от национално представително проучване, извършено от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в партньорство с агенция ЕСТАТ. Данните очертават сложна и обезпокоителна картина: всеки трети родител твърди, че детето му е преживяло насилие от връстник или по-малко дете, а тенденциите при последните поколения показват ръст на насилието от възрастни към деца.

Същевременно близо 15% от българите продължават да вярват, че децата сами „провокират“ насилието, което срещат — тревожен сигнал за нагласите, които обществото продължава да възпроизвежда. Още един показателен факт: две трети от анкетираните не знаят, че при съмнение за насилие може да бъде подаден анонимен сигнал.

Тези резултати бяха представени и обсъдени по време на специално събитие в рамките на месеца за осведоменост относно насилието над деца. Форумът под наслов „[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения“ събра представители на ключови институции, експерти, неправителствени организации и медии.

Институциите: „Не можем да нормализираме насилието“

Омбудсманът на Република България Велислава Делчева откри събитието с категоричен призив за нулева толерантност към насилието.

„Не можем да приемаме насилието като нормално, неизбежно или част от израстването“, заяви тя. „Децата разчитат на нас — възрастните, институциите, обществото — да ги пазим в трудните моменти.“

Министърът на правосъдието Георги Георгиев подчерта, че подготовката на адекватна законодателна рамка за защита на децата е стратегически приоритет. По думите му, работещ модел за детско правосъдие изисква ефективно партньорство между държавата, експертната общност и неправителствения сектор.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев акцентира върху тенденцията обществото да прехвърля вина върху самите деца. Според него това е „опасно и социално деструктивно“ поведение, което пречи да се разпознават реалните механизми зад насилието. Той отбеляза още, че децата от малцинствени групи по-често са жертви, а не извършители, а множество случаи произлизат от семейства с тежки материални трудности.
„Когато родителите имат нужда от подкрепа, обществото трябва да бъде до тях“, заяви Кръстев.

Проучването: тревожни данни, но и сигнали за промяна

Според Мариета Гечева, директор програма „Закрила на деца“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“, 75% от българите определят насилието над и сред деца като един от най-сериозните социални проблеми. 58% смятат, че явлението създава несигурна среда за всички деца, а около 80% свързват корените на насилието със семейната среда.

Въпреки тревожните данни, изследването открива и позитивни тенденции:

• 61% от българите са против физическото наказание.

• 66% предпочитат разговор и разясняване като инструмент за дисциплина.

• Мнозинството подкрепят комплексни мерки: работа с деца и родители, обучение на специалисти и по-добра институционална координация.

Какво казват експертите?

Образование и училищна среда

Заместник-министърът на образованието Наталия Михалевска заяви, че агресията „е резултат от натрупани модели на несправедливост, пренебрежение и подигравки“. Тя подчерта, че всеки учител трябва да умее да води трудни разговори с деца и родители, без да изчаква намесата на други специалисти.

Социалните услуги

Според Ивайла Касърова от Държавната агенция за закрила на детето, социалната, образователната и здравната системи трябва да работят в синхрон. В момента обаче тази връзка често е прекъсната — с последици за децата и родителите, които остават без навременна помощ.

Психологическа перспектива

Психологът Цветомир Стефанов обърна внимание на ефекта от съвременните дигитални навици: прекомерното време пред екрани влияе върху личностното развитие и комуникацията. „Младите хора трябва да осъзнаят, че не са зрители, а участници в собствения си живот“, каза той.

Специализирана работа с рискови случаи

Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, подчерта необходимостта от системно обучение за разпознаване на ранни признаци на насилие — както при жертвите, така и при извършителите.

Необходимост от реална статистика

Екатерина Велева от фондация „П.У.Л.С.“ настоя за изграждане на единен регистър на случаите на насилие над деца, който да осигури ясна и точна картина на проблема.

Обществени нагласи: страхове, оценки и готовност за промяна

Проучването показва, че голяма част от българите възприемат средата, в която израстват децата, като несигурна и податлива на агресия. Насилието се свързва както с повишена престъпност, така и с дългосрочни рискове за психичното здраве на младите поколения.

Позитивен знак е високата обществена готовност да бъдат подкрепени политики и действия срещу насилието. Анкетираните подкрепят инициативи за:

• подкрепа на семействата,

• образование и обучение на родители,

• интервенции в училищната среда,

• развитие на компетентности у учители и социални работници,

• по-добра координация между институциите.

Бъдещето на децата изисква споделена отговорност

В края на събитието Мариета Гечева подчерта, че решението на проблема не може да бъде изолирано в рамките на една институция.

„Не можем да възприемаме насилието като въпрос на вина — трябва да го разглеждаме като въпрос на обща отговорност. Необходими са координация, последователни политики и поставяне на добруването на детето в центъра на всички действия.“

Случаят, данните и дискусиите очертават един безспорен извод: България разполага с експертиза, институции и гражданска енергия за промяна — това, което остава, е тя да бъде превърната в реални работещи решения.

Проучване_Фондация Лъчезар Цоцорков_27.11.25