В рубриката „Помните ли…“ на предаването „Алегро виваче“ разказваме за един легендарен пианист – акомпанятор, ерудит и музикален публицист от 20-ото столетие – Петър Щабеков. На 6 юли се навършиха 110 години от рождението му.

Той е сред пианистите-корепетитори в Софийската опера, от които певците се учат на тънкости във вокалното майсторство, на музикален вкус, естетика и стил. Постъпва в тази институция през 1948-а, след спечелен конкурс. А през 1957 г. с певицата Лиляна Барева създават първото и уникално за страната ни дуо – глас и пиано, което се превръща в еталон в продължение на повече от 25 години.

Интересен факт е, че по образование този изявен музикант е инженер-химик, завършил обучението си в Берлин. Но още от ранно детство се занимава с музика, а уроците му по пиано продължават и в Германия по време на следването му. След завръщането му в България Щабеков изцяло се отдава на музикалното изкуство, оперната и камерната музика.

„Честен, почтен, високо ерудиран, добър приятел, без когото нямаше да постигна нищо“, казва в различни свои интервюта певицата Лиляна Барева.

Дуото Барева – Щабеков изнася първия си концерт през 1957 г., но тази първа съвместна изява на музикантите е предшествана от четиригодишна упорита работа. Съставът бързо печели голям авторитет и изнася десетки концерти в България и в чужбина.  

Петър Щабеков е сред основните фигури в България – създатели на специалността „клавирен съпровод“ в днешната Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. По думите на Лиляна Барева, Любомир Пипков не желаел да работи с друг акомпанятор, а след смъртта на Пипков Щабеков създава свой клас по камерна музика в тогавашната Консерватория.

Освен изпълнителската и педагогическа дейност, Петър Щабеков добавя и още един аспект в музикантската си работа – той е преводач на оперни либрета, публицист, автор на предавания и лектории в БНР и в пресата. Част от тези есета, сред които „Песенната лирика на Бетовен“ и „Песенната лирика на Любомир Пипков“ са събрани в книгата „Петър Щабеков – за музикалното изкуство“, издадена далеч след смъртта на пианист през януари 1984 г. през 2020 г., благодарение на пианиста и педагог проф. Ростислав Йовчев и съмишленици.

За нас остават и записите на Петър Щабеков, които са единица мярка за камерно музициране и до днес.

Златният фонд на БНР е съхранил спомени на големия български бас проф. Павел Герджиков и изказване на Петър Щабеков, в което той говори за една от своите страсти в изкуството – камерната музика. Чуйте в звуковия файл.