Приликите между 17-ото столетие и нашето време са многобройни и някои могат да бъдат стряскащи. Това е време, преломно по отношение на културната история и на технологиите. Първият новинарски вестник в Европа се появява в самото начало на века – 1605-1607 година, тоест, между първите броеве на първия отпечатан в Страсбург новинарски вестник и появата на Милтъновата “Ареопагитика” в защита на свободния нецензуриран печат се изминали около 30 години. Ако се замислите за годините, които ни делят от навлизането на интернет в неговия интерактивен вид  – WWW – в човешкия живот, са 30 и няколко години.   

Това каза за БНР доц. Мартин Осиковски – бакалавър по философия от СУ, магистър от Централноевропейския университет, доктор по “История и теория на културата”, отново в Софийския университет и учен със специализации в Хановерския университет, университета в Хелзинки, Хайделбергския университет, Оксфорд. Осиковски е автор на „Либералният цензор, свобода и нетърпимост в Милтъновата „Ареопагитика“ – културно-историческо изследване на “Ареопагитика”-та на Джон Милтън, често приемна за първата всеобхватна защита на идеята за свободен и нецензуриран печат, писана през 1644 г.

С издигането в култ на абсолютно неограничената свобода на словото в момента обаче “имаме работа с нещо съвсем различно”, категоричен е той.

“Мисля, че тук имаме работа са с напълно опростено разбиране на много интересната, но същевременно и сложна история”.

“Първосигнално, кратко, ударно и категорично говорене по тази тема е не е особено подходящо”, категоричен е той.

“Милтъновата рецепта е изключително двузначна. Докато авторът Джон Милтън, либералът на 17 век, се бори за тази свобода – да знам, да говоря, да споря на воля според съвестта си, той нито за миг не забравя, че определени писания трябва и заслужават да бъдат тутакси предадени на огъня и на палача. 

Ограниченията в Милтъновия случай са характерните за неговото време основни точки на несъгласие, свързани с клеветите. Клеветата, във времето, в което живее Милтън, е престъпление, което някои коментатори описват като по-страшно от човекоубийството. Друга посока на нетърпимост са крайно неприемливи, неблагоприлични от гледна точка на добрите нрави и на нашата вяра“. 

Жестът на Илон Мъск, който силно наподобява нацистки поздрав, е “един от капаните, на които много лесно може да попаднем”, коментира Осиковски. 

„Страшното е, че ако изслушате край докрай речта на Тръмп и я сравните с прокламацията към германската нация от януари 1933 година, преди пожара в райхстага, на нововстъпилия в длъжност а райхсканцлер, ще видите, че след като извадите изреченията за превъзходството на расите една спрямо друга от хитлеровата реч, останалото съдържание, на места е почти 1 към 1. Ето, когато в този контекст човек като Мъск си позволява подобна закачка, която сама по себе си е напълно невинна и най-вероятно е просто случайност, тогава вече става страшно”. 

Относно израза за битката с “либералната цензура”, философът коментира: 

„Зад това стряскащо съчетание на несъчетаеми – “либерална цензура” според мен се крие опит чисто фигуративно да се очерни характерната за всеки класически либерализъм, нетърпимост към определени форми на крайност или на безумие”. 

Разговорът за цензурата е основен елемент от властовите борби по света. Експертът изтъкна, че още от древна Гърция местата за правене на политика са местата за говорене: 

“Политиката се прави чрез говорене! Следователно този, който се занимава с думите, с това какво може, какво не може, какво трябва и какво не трябва да се говори, той търси най-прекия и най-успешния възможен път именно към политическата власт“.