В радиопредставянето на антологията „Поезия срещу войната“ ще чуете разговор с Преслава Виденова, Наталия Иванова и Георги Гаврилов. То включва и стихове от тримата събеседници, както и такива от Нинко Кирилов, Антонина Георгиева, Иван С. Вълев, Робърт Леви, Светлин Иванов и Стефан Иванов. Това са много малка част от авторите в антологията.

От началото на войната в Украйна наблюдаваме различни емоционални реакции за случващото се, задаваме си и въпроси. Например – как въздействат на представите ни конфликта и насилието в такъв мащаб? Ще предизвикат ли така нужния хуманистичен отговор, антивоенни движения, промяна в мисленето? Или войната е само доказателство, че сме обречени да повтаряме грешки и да не се променяме? 

Тези въпроси стоят и пред съвременните български поети, чийто антивоенни стихове са събрани в излизащата антология „Поезия срещу войната“ на изд. Scribens. В книгата ще намерят място добре познати български творци, като Георги Господинов, легендарният Борис Христов, вече покойният Марин Бодаков, като проф. Цочо Бояджиев, наред с десетки други поети от България и Украйна. Приходите от книгата ще бъдат предоставени на благотворителни и доброволчески организации, работещи пряко с бежанците от Украйна в България. 

Трима от авторите в „Поезия срещу войната“ са Преслава Виденова, Наталия Иванова и съставителят Георги Гаврилов. С тях имахме възможност да представим книгата в „Изотопия“.

Наталия Иванова

„Колективна реакция срещу нещо толкова ужасяващо, каквото е войната. Точно заради това чувство, което човек може да изпита, докато я чете, ми се струва, че трябва да я има.“

Така описва смисъла на антологията Наталия Иванова, която преди две години публикува дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“. Георги Гаврилов, автор на три поетични книги и една от движещите сили на издателство „Scribens“, описва генезиса така: 

„Идеята за книгата се роди от безсилието, което изпитвах, особено в първите дни на войната – не знаеш какво да правиш с ежедневието си, какво да мислиш, как да продължиш. Втората причина беше едно четене, организирано от Министерството на културата на 21 март – Деня на поезията. Нямаше тема на това четене, но без предварителна уговорка всички стихотворения бяха свързани с войната.“

Георги Гаврилов

Преслава Виденова, чиято дебютна книга „Постоянна експозиция“ излезе през 2021 г., също е сред четящите на 21 март, които впоследствие предоставят свои стихове за „Поезия срещу войната“.

„Моето стихотворение в антологията се появи като непосредствена реакция на първите новини за руската окупация на 24 февруари. Това беше непосредственият ми отговор. Смятам, че поезията може да има приобщаваща и морална функция, това беше човешката ми реакция.

Стихотворението се казва „Човеколюбие“.

Преслава Виденова

Поезията, която спира да е аксесоар

„Най-непосредствената реакция, която си спомям беше шок. Дори и събитията да са довели до този конфликт като някакво логично развитие, човек не може съвсем да го проумее в настоящето, особено ние като несвидетели на война. Замислих се какъв е образът на войната в моята глава. Дадох си сметка, че това, което ми е дало някаква чувствителност за войната, е била литературата – антивоенни романи и ужасите, които езикът създава, за да реагираш на случващото се“, споделя Наталия Иванова.

„Поезията винаги върви с пробуждане на социална ангажираност или е проява на будна такава. Определени ужаси, които ни съпътстват постоянно като социални контрасти или институционални разочарования, водещи до изпадане в неизгодна позиция на близки хора или случайни минувачи – от такива битови наблюдения би трябвало да тръгва тази сетивност“, допълва Преслава Виденова. Заключението – когато подобен конфликт заплашва цял един народ, отговорът е неизбежен.

А посредством такива отговори поезията „спира да бъде аксесоар и придобива функция, което преди е имала в по-голям мащаб“, смята Георги Гаврилов.

„Времето и мира (превърнаха поезията в аксесоар). Ние (поетите) се занимаваме повече със себе си. Повечето неща, които някога са имали гласност, значение, които са били опасни за хората, вземащи решения, са превърнати в аксесоари. Факт е, че каквото и да прочетеш сега, то ти остава по-скоро като аксесоар, брошка, шалче. Самата литература е попсцена – събираш хора, но не ги променяш. А смисъла на литературата е да спасява и променя, което сме наблюдавали многократно в историята. Тя е предвестник и катализатор на събития, но в момента е изтикана в ъгъла.“

Радиопредставянето на „Поезия срещу войната“, както и други епизоди на предаването, можете да слушате и в подкаст формат чрез профилите на „Изотопия“ в Spotify и Бинар. Там то е допълнено и от историята на Фьодор Шандир – украински професор, който преподава динстанционно от фронта.