В град Ябланица се проведе традиционният вече празник на халвата и локума, който събира производители и ценители на вкусните сладкарски изделия. Оказва се обаче, че прочутата ябланска халва идва в този край от македонския град Прилеп.

„Ние сме най-сладкият град, така е останала традицията, оттук е някогашния производител на халвата и локума – дядо Иван, който е донесъл тук рецептата и я пазел в тайна. РПК си вареше в големите казани, аз ги помня, минавахме от училище покрай тях и то ухаеше навсякъде на халва и локум, разказа Ивелин Йошев, секретар на общината. 

Оказва се обаче, че прочутата ябланска халва идва в този край от македонския град Прилеп преди около 100 години. 

Геновева Христова е внучка на бай Иван сладкаря, както го наричат местните хора:

„Дядо ми е роден в Прилеп и по време на войната се преселва в София. Баба ми е от Скравена, Ботевградско. Водата е хубава тук за правене на халва. Като се е правела някога халвата, тя се е слагала в дървени сандъчета, в блажна хартия, режеше се от нея, не беше както сега нарязана да се продава, разказа за „Хоризонт“ внучката на дядо Иван. 

„Днешната халва няма нищо общо с тази от едно време, която на конци ставаше, вареше се с тахана, сега все едно, че е туткал, месят, слагат я в кутийките и толкова…Таханът навремето го вземаше дядо ми от Узунджово, после започнахме да го произвеждаме сами. 

Но днешната само името й е Ябланска, но тя нищо общо с тази от едно време, допълни Геновева Христова, внучка на бай Иван сладкаря.

Как се произвежда халвата и локумът в село Брестница, разказа Кемал Пекир:

„В казаните си сипва захар, вода и лимонена киселина и се топли на газ. След разтопяване се прехвърля в другата машина за разбиването, бялата мас като се бърка със студения тахан, тогава се получава халвата. 

Локумът се прави от царевично нишесте, захар, лимонена киселина, питейна вода. Слагат се и есенции и натурални бои, вари се в машина, после в миксер се разбива, след определена консистенция се изсипва в калъпите, чака се около 24 часа да изстине, после на мраморни маси и се реже с ножица, като се поставят различни ядки, сподели Пекир. 

„Най-търсеният вкус е този на българската роза, търси се в целия свят, допълни майсторът сладкар на халва, локум, резенки, желирани бонбони. 

Още по темата слушайте в звуковия файл.