Деноминацията беше същата парична реформа като въвеждането на еврото.

Това каза пред БНР икономистът Лъчезар Богданов и обясни:

„Българите сме преживели същото нещо през юли 1999 г. при деноминацията, когато имахме същата парична реформа – махнахме трите нули, което на практика беше същото и за счетоводителите, и за бизнеса, за всеки, който е имал банкноти и трябваше да ги смени. Счетоводителите трябваше да адаптират софтуера си, цените в магазините, касовите апарати – всичко това вече се е случвало и мина без особени проблеми“. 

• ЕК: България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

• ЕЦБ: България е положила огромни усилия и е готова за еврозоната

• Премиерът: Трябва да има спокойствие и предвидимост

По думите му би било странно да се прави кампания за приемането на еврото, преди България да получили положителна оценка, че е готова да го приеме:

„Така че сега ще започне тази кампания и всички въпроси, свързани с влизането в еврозоната, които са описани в закона за приемане на еврото, ще очакват отговори от институциите“.   

Според Богданов обаче политиците са длъжници на гражданите, защото след влизането на България в ЕС не са обяснявали и са говорили малко за ролята на общия европейски пазар, на единната валута, за Европейската централна банка (ЕЦБ) и какво прави тя.

„Трябваше да се обяснява, че курсът лев-евро няма да бъде променен, че няма да загубят спестяванията си, а дори, че ще имат спестявания в евро, което е втората глобална валута. Този разговор трябваше да бъде воден. Много политици плахо и свенливо избягваха тази тема през последните години“, посочи той и добави, че голямата част от усилията по въвеждането на еврото ще бъдат понесени от бизнеса, от банките, а гражданите почти нищо не трябва да правят.

Един месец след определянето на датата за влизането в еврозоната ще започнат търговците да изписват цените и в лева, и в евро:

„Ако се случи това на 8-и юли от Съвета на ЕС, както е по план, значи от 8-и август търговските обекти ще етикетират с две цени. … Без да сме в еврозоната, цените се вдигнаха, по фактори, които са извън еврото, самото евро няма как да причини това. Никой не може да ви гарантира, че няма да има бъдещ скок на цените след 2, 3 или 5 години, но това няма да е свързано с приемането на еврото„.

• Ева Майдел за приемането на еврото: Не се поддавайте на страхове, България може да се справи

• Асен Василев: Изпълнихме мечтата си да бъдем равни на другите европейски народи

• Румен Христов: Нямам съмнение, че протестите срещу еврото ще бъдат нагнетени

„Никой няма да ни позволи да вземем стотици милиарди, да ги похарчим и да не можем да ги върнем. Това вече няма как да се случи, за да има финансова криза като гръцката. Но никой – нито в еврозоната, нито извън нея – не е имунизиран срещу лоша бюджетна политика. Ако имаме лошо икономическо управление, корупция и неефективно харчене на средствата, ще получим лоши резултати и това го виждаме и сега“, подчерта още икономистът.

Не е вярно, че България няма да определя сама бюджетната си политика след приемането на еврото, категоричен беше той:

„Ние не правим неща заради Брюксел, а защото са добри за нас. Разумната бюджетна политика дава шансове за растеж в България“.

Богданов изтъкна, че вече трябва да започнем да се занимаваме с наистина съдържателните теми – как България да привлича повече инвестиции, да има по-образована работна сила, по- бързо да растат заплатите, по-малко неравенства, по-малко бедност – да има повече експертно време за тези теми.  

Интервюто на Лъчезар Вълев с Лъчезар Богданов и анкета на Любо Андреев с жители на Монтана в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.