16.4 C
София
петък, май 14, 2021

Maria Kelbert: Боговете сигурно са полудели

ВИДЕО НОВИНИ

spot_img

Не зная дали е известно, но най-щастливите хора на земята са бушмените. Те нямат вещи, нямат домове, живеят под слънцето и се радват, когато ядат месо. Акцентът пада върху “радват”, не върху яденето. Бушмените могат и да гладуват. Пак се радват. Особена радост предизвикват у тях децата им. Разказват на децата си приказки. Децата им не ходят на училище. Не четат и не пишат, защото бушмените нямат писменост.

Днес ще ви представя един от най-старите езици на земляните – койсанският щракащ език или още клопфен шпрахе. Този език вече е на изчезване. Материалният свят постепенно поглъща бушмените и преди да изчезнат завинаги, споделям тук някои мои лични наблюдения върху езика и фолклора на тези хора.

За койсанските езици всеки може да си прочете сам. Интересното е друго – той не е бил разпространен само в Африка. Щракащите съгласни са били специфични в Австралия и все още могат да се чуят в езика на някои азиатски племена. Моето твърдение е, че това е бил първият човешки език /като се има предвид, че човекът се е появил първо в Африка/. Но тъй като няма писменост, не мога да докажа хипотезата си.)))))

Другият ми довод са приказките, които бушмените разказват на децата си. В тях качествата на хора и животни се смесват. Точно такова сливане се среща в китайските приказки и колкото и невероятно да звучи – при ескимосите и чукчите. Тази тема не е точно за ФБ, но ако съм жива, някой ден ще запиша наблюденията и изводите.

Да се върнем на приказките. При бушмените няма добро и зло, да не говорим, че нещото “хепи енд” никъде не се среща. Същото явление се отбелязва и в китайските митове и легенди. Абсолютното отричане на “добро” и “зло” ще срещнете в приказките на чукчите и ескимосите, а като се замисли човек, ще открие този “феномен” дори при братя Грим.

За пример ще дам една бушменска приказка: Историята на Хцонцемдима, майка ѝ и мъжът ѝ.

Хцонцемдима и семейството ѝ били катунари. Живеели известно време тук, после там, после на друго място. Тъщата много дразнела зет си. Той я убил. Прибрала се Хцонцемдима, видяла трупа на майка си и убила мъжа си. Взела сандалите му и ги хвърлила към небето. Те се превърнали в лешояди. После взела детето си и отишла да живее при баба си и дядо си.

Братът на мъжа на Хцонцемдима видял кръжащите лешояди, полюбопитствал над какво кръжат и намерил тялото на брат си и тъща му, защото Хцонцемдима оставила телата на хиените.

Малкият брат отишъл да посети бабата и дядото, при които живеела бившата му снаха. Казал, че иска да я вземе за жена, но това било една хитрост. Той искал да я убие. Преди да тръгне с него, Хцонцемдима казала на баба си:
– Чуй ме! моите думи са толкова верни, колкото е вярно, че стоим тук сега. Към обяд ще видиш нещо да лети право към теб като стрела. Това ще е моето сърце. Вземи го и не казвай никому.

Така и станало. Малкият брат убил Хцонцемдима на обяд, а сърцето ѝ полетяло към бабата. Тя го взела, сложила го в торба и го скрила. Сърцето расло, расло и се превърнало в хубава девойка.

Дошъл Слонът и поискал девойката за жена. Дали му я. Отвел я той със себе си. Един ден Слонът намерил вода, но не казал на другите. Ходел и само той пиел от нея. Проследила го Хцонцемдима, видяла и го обвинила пред всички в алчност. Слонът побеснял. Поискал да я убие, но тя имала много братя –
гхашехмси – малки птички, които се нахвърлили върху Слона. Хората наоколо викали: “Убийте го с копия! Копия! Копия!” И птичките убили Слона.
Така умрял Слона, а Хцонцемдима се превърнала в антилопа – каменна коза. Сърцето ѝ станало антилопа. Хората убили антилопата, изпекли я и я изяли.

Ето това се случило в старите времена. Древните хора разкали тази история. Вие ще я разкажете на децата си.

Съвсем накратко, изводът от тази детска приказка е, че сърцата на хора и животни са едни и същи, което ще рече, че са с еднаква същност.
сега да видим какво става при китайците.

Триопашатата лисица се омъжила за обикновен човек. Много се обичали. Майката на човека разкрила, че Лисицата е демон. Лисицата убила майката, за да не я разкрие. Мъжът намерил тялото и се допитал до магьосник как да убие жена си – демон. Магьосникът му казал. Мъжът убил Лисицата, но сърцето ѝ останало на небето. След 1000 години Лисицата се съживила и започнала да търси мъжът си. Той се преродил в скорпион. Лисицата го открила и го убила.

Да видим при чукчите: Аналогичен случай в приказките.)))) Историята за Всемогъщата Катгъйръйн е вече позната на читателя. Магьосницата превръщала мъжете в животни, които били длъжни да ѝ служат. Жената на ловеца Тъйниен много го мразела. Разбрал той, че ако остане при нея, тя ще го убие и избягал. Спасил се от жена си, но попаднал на Всемогъщата Катгъйръйн. Тя го превърнала в мечка, заяк, в тюлен, в елен и тъкмо да го изяде, той пак успял да избяга. Върнал се при жена си и всичко ѝ разказал, а тя креснала, че не ѝ се слушат глупости, защото самата тя е Всемогъщата Катгъйръйн. Ловецът прикрил страха си и казал, че магьосницата можела да се превърне във всичко, дори в комар. Още не доисказал и на ръката му кацнал комар. Тъйниен го пляснал и убил. После заживял щастливо.

Това е само една от бушменските приказки, която има сходни варианти с приказките от цял свят. Дори и с Котаракът с чизми на Шарл Перо.

Искам да кажа, че още преди да се създаде шумерската писменост, хората са имали едни и същи истории за разказване. В тях доброто и злото са поравно. За древните хора е било важно да живеят в хармония със заобикалящия ги свят, да се адаптират към него, да се впишат, да се почувстват част от природата. А природата на нещата не е нито добра, нито лоша. И колкото сме по-цивилизовани, толкова по се отдалечаваме от нея. Измисляме термини и хепи енд-ове, за да оправдаем жестокостта и глупостта си.

Четете приказките на древните народи!

От фейсбук

- Advertisement -spot_img

МНЕНИЯ И КОМЕНТАРИ

ПОЛЕЗНО

- Advertisement -spot_img

ART sale

Иконостас

Картина с коне

Картина с коне